Дано! (Писмо до дядо Коледа)
Бях забравила как се пише писмо…
Беше в детството, много отдавна.
В себе си криех милион и едно
забавни и искрени детски желания.
Обещавах да бъда послушна,
Знаете… трудно се получава.
Молех джуджето да не подшушне,
че лудориите често ме изкушават.
Е, до днес няма много промяна…
Животът понякога ми дърпа ушите,
но белобрадият старец пак ми прощава,
знае, че детето в мен още е живо!
След години отново ти пиша…
В коледната чудотворна нощ дари
на всеки, който по земята диша
любов и вяра за бъдещите дни!
Премахни страха на хората в очите,
С един замах далеч го захвърли!
Помогни на всеки да осмисля дните,
а празните очи с надежда изпълни!
На всеки тъжен подари усмивка.
На всеки самотен - верни приятели.
На бедняка - топъл дом и завивка.
Разкаяние на всички предатели!
Към подаръка на всяко дете прибави
щастливо семейство - и мама, и татко.
Пълен чувал със смели мечти,
а за приятел му дай кученце сладко.
Знам, прекалявам, но Коледа е веднъж!
Здраве раздай на млади и стари.
Късмет - като напоителен пролетен дъжд.
И любов, да разгаря в сърцето пожари!
Дядо Коледа, аз подарък не искам.
Желание скромно имам… само едно...
Да усещам (не само един път годишно),
че те има, че носиш всекиму чудо! Дано!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Но идеята е страхотна!!!
