За мен се грижат красив живота да сънувам
Не станахме ли вече доста
самички дето си говорим?
Множим се много бързо просто
и с вятъра най-често спорим.
А!... Ето го един в момента!...
На улицата, там – отсреща!
Говори като в парламента
и убеждава някого във нещо...
За миг замлъква, но отново
в дебат със себе си се включва.
Без цензура е неговото слово,
без микрофон да му изключат.
Но идват „квесторите" вече
със белите престилки. Бързо
прибират гневното човече.
Не буйства, щото ще го вържат.
На ъгъла и друг разисква
най-злободневните въпроси.
Разпален, ръкомаха и изисква,
а гневната вълна го носи.
Не го изчакват и го вдигат
и „Хайд парк” бързо опустява.
От гадости ми се повдига!
Съсипахме една държава!
Горките – те поне са честни!
За истината се вълнуват!
А други тънат във безчестие,
но безнаказано лудуват.
Гневът светкавично извира,
аз също почвам да говоря.
Слушатели не се намират.
Дано ме слуша Той отгоре!
Сирената към мен се движи
и все по-близо тя се чува...
"Нормалните" за мен се грижат
красив живота да сънувам!...
© Роберт All rights reserved.
