Дар
Дар
Родила съм се в януарски ден.
Фучали са фъртуни, снежни хали.
През зимата, във селски пункт студен.
Валял е сняг неспирен. На парцали.
Баща ми бил по работа. Зает.
Единствен дядо чакал в коридора.
А батко бил е мъничък. На пет.
И гонели го бабите по двора.
Показали ме - дългокос вързоп.
Попитали са мама: „Как се казва?".
Продумала е бързо, на галоп
и скрила ме във топлата си пазва.
Не чули името ми в бързината,
записали ме в акта Димитрина.
Не се разсърдил дядо на сестрата.
Димитър бил, но черпел за ДАР-ина.
Дошъл и батко. Фукал се със мене,
едната баба хванал за ръката.
А другата подвивала колене
в молитва за живот. На дъщерята.
Пристигнал татко. С карамфили пъстри.
Приседнал бил до мама, на леглото,
подминал акушерките чевръсти.
Целунал бил ме нежно. По челото.
И слънцето изгряло. Без причина.
Снегът престанал. Стоплило се даже.
В семейството ми искали ДАР-ина.
Да ги ДАР-ува. И да ги... разкаже.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
