Като проклятие в съдба,
това са думите да нижеш,
преследват първо на шега,
а после, после те увличат.
И в музиката е така,
със теб върви докато дишаш,
тъй сладка си е таз борба
с лекарството ..“ Да го напишеш!“
А те напират,търсят брод
и без да искаш, взел си листа,
да ги изпишеш, за да излетят
от душата ти изстрадала и няма.
Аз всеки ден я чакам в изнемога,
но още дишам - мога, мога,
от този наниз стихотворен
животът става лек и чудотворен.
Единствено от думите обичан
летиш или за кръст си чист, обречен.
© Румяна Друмева All rights reserved.