Дар от Твореца
Само процежда се капка,
счупена стомна – небето.
Тя, горестта му, е кратка,
вече усмихва се – ето!
Ето – пак ширна простори,
стана дълбоко, дълбоко!
С птици небесни говори,
ръси лъчи над потока.
Турна си слънце ковано,
каза на всеки по дума.
Лъха на смирна отрано,
вятър скри в кедрова шума.
Дар е животът човешки,
цял свят ни даде Творецът,
а за предишните грешки,
в ясли ни прати Агнеца.
Той даже нея разнежи –
зимата люта, зловеща.
Я как е топла, безснежна –
Млада си Бога посреща!
https://www.youtube.com/watch?v=0u5UvnKlCTA
https://www.youtube.com/watch?v=3KK6sMo8NBY
© Мария Димитрова All rights reserved.
