Дарявам те
Вървя до теб без булчинска одежда,
че бялото в очите се забива
(не искам нищо зло да ни поглежда),
а истината в този свят е в сиво.
С премяна съм на горска самодива
и всяка твоя болка ще попивам.
Облякла съм изпраната си риза -
захвърлих всичко вехто, кално, пошло
и само съвестта ми плаща миза
с цената на последния си грош.
И нека чистотата ми те пази
от плявата и хорската омраза.
Дарявам те с очите си зелени -
прозорци към най-свидното ми те са
и зная, ще ги виждаш все засмени
под клепките на нашето дете.
Че щастие в сърцето се кове,
а вече и сърцата ми са две.
© Миглена Миткова All rights reserved.
