Mar 20, 2018, 12:05 PM  

Дарявам те 

  Poetry » Love, Phylosophy
962 8 22

Вървя до теб без булчинска одежда,
че бялото в очите се забива
(не искам нищо зло да ни поглежда),
а истината в този свят е в сиво.

 

С премяна съм на горска самодива
и всяка твоя болка ще попивам.

 

Облякла съм изпраната си риза -
захвърлих всичко вехто, кално, пошло
и само съвестта ми плаща миза
с цената на последния си грош.

 

И нека чистотата ми те пази
от плявата и хорската омраза.

 

Дарявам те с очите си зелени -
прозорци към най-свидното ми те са
и зная, ще ги виждаш все засмени
под клепките на нашето дете.

 

Че щастие в сърцето се кове,
а вече и сърцата ми са две.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно е! Наистина великолепно!
  • Колко красиво е казано всичко! Поздрави на горската самодива с двете сърца!
  • Благодаря ти, Иржи! Прегръдки!
  • Чудесен стих,Меги,както всичко,което твориш.Много истини използваш-за бялото,за сивото,за зелените очи....Дори мен ме разнежваш,като го чета....
  • Благодаря ти, Албенка!
  • Чудесен стих,Меги!Прегръщам те!
  • Благодаря ви, Влади, Хари!
  • Поздравление,Меги!
  • Благодаря ви, Силве, Васе!
  • Хубаво!
  • Красив и чист стих! Усещане за белота! 💮
  • Благодаря ви, Пепи, Кети!
  • Прекрасен стих, толкова свеж и чист!
  • Огромна любов и отдаденост прозира. Поздрави, Меги!
  • Благодаря ви, Наде, Стойчо, Мими!
  • Прекрасно е, Меги! Има страхотни находки тук: " че бялото в очите се забива" и прозрението, че " истината в този свят е сива". Поздравявам те!
  • Чудесна поезия!
  • Обичащо, топло, женствено. Браво, Меги!
  • Благодаря ти за мнението, Младене! Струва ми се, че ако променя втория куплет ще разваля ритъма, но относно сричката "те" - сега видях и съм съгласна, че може да се поправи за да звучи по-добре. Ще помисля друг вариант. Ценя искреността и винаги приветствам градивната критика!
    Благодаря и на теб, Венета, за хубавите думи!
  • Светло, ведро, щедро - и съдържа толкова изстрадани истини! В любими!
  • Много хубав стих поднасяш, Меги. Поздравявам те!

    Струва ми се, че:

    "захвърлих всичко вехто, кално, пошло"

    пренатежава и по-добре би звучало:

    "захвърлих вехто, кално, пошло".

    Куплетът:

    "Дарявам те с очите си зелени -
    прозорци към най-свидното ми те са
    и нека да те гледат все засмени
    под клепките на нашето дете."

    също си струва да бъде преработен. Съдържа много ценни неща, но това многократно повторение на "те" ги анихилира до голяма степен.
    Мисля, че с евентуално леко пипване, в цитираните пунктове, това стихотворение ще прерасне в шедьовър.
Random works
: ??:??