Давай да гребем!
Тряс, пляс и туп! Изскочи Юли
като избягал макарон
с очи, слънчасали на дюли
бълнува шадраван и слон!
Цял джоб издраска тебешири,
но стиска три в юмруче, сини.
Заменя ги за облак бира
и дъждове по Паганини!
Фю-Вятърка с развята кърпа
и деколтето неглиже,
търкаля буре, то се дърпа –
край на лежачката в кюше!
С букетче мълнии, от нея
очи не сваля цар Нептун!
Подхвърля погледи копнежни –
сърца в мехурчета сапун!
С две дюни лятото закуси,
но гладно милото било –
"кръц-кръц" бонбони джобче схруска,
не куртулисва с колело!
Дзрън-дрън, дзрън-дръннн – бръмчи звънецът,
а спиците: ла-ми-ре-сол…
Хряс – цоп в ухото на щуреца
и хитови парчета – бол!
Плашилото се кипри с врана
по-влюбено от никой път!
Дъгата е от дъжд избрана
да види свят… а мен – светът!😊
… Така си мисли Първи Юли –
небе до глезен, слънце на корем!
Животът искал!... Чу ли? Чу ли –
с три шепи!... Давай да гребем!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
... и понеже не знам как да я опиша, разчитам на твоето въображение 
