May 19, 2016, 6:02 PM

Давай новата ми роля

  Poetry » Other
722 0 8

Давай новата ми роля

 

Каквото си решил да ми го сториш –

вече е решено,

с Бога е безмислено да спориш –

за Него свети все „зелено”.

 

Не спря да ми наливаш „дъхаво горчиво”,

орисал си ме, дал си и късмет –

(добър–несретен)  писал си го нечетливо

и нито дума – за филия с мед.

 

Олово в барабана – рулетка е – тук няма зар,

пътеките – не водят все до Рим,

на загубите, ме направи абсолютен цар,

„печеля-губя” – стигаме до „вечното ни спим”

 

Дали, ако спечеля - ще ме зазимиш, не зная,

но дулото, да сочи Лято, моля!

И някой – да се цели в мен, а не – във Рая.

Губя? – Давай новата ми роля!

 

Нали съм Твоят образ и подобие,

или от късове на други си ме сбрал –

сърце - от нечие високоблагородие

и т.нътъ, а в девет грама – за финал,

как си ме побрал?

 

ПърваНова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Любо, Колич, Анелия, Ан, Младене, Бойко, Гавраиле, Жени!
  • Нали съм Твоят образ и подобие,
    или от късове на други си ме сбрал.....Какво да кажа? Хареса ми!
  • "Деветь граммов в сердце",
    чудесен финал!
    Поздрав от мен!
  • поздрави
  • Оригинална поетична критика на Бога поднасяш, Рени. Наистина за Него светофара свети все зелено и накрая ни оставя капсулирани само в 9 грама и то под формата на дух. За хубаво или за лошо, ще разберем впоследствие, а дотогава ще се залъгваме, че имаме свободна воля - ей така - за плацебо ефект. Поздрав за великолепната и замисляща творба!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...