19.05.2016 г., 18:02

Давай новата ми роля

728 0 8

Давай новата ми роля

 

Каквото си решил да ми го сториш –

вече е решено,

с Бога е безмислено да спориш –

за Него свети все „зелено”.

 

Не спря да ми наливаш „дъхаво горчиво”,

орисал си ме, дал си и късмет –

(добър–несретен)  писал си го нечетливо

и нито дума – за филия с мед.

 

Олово в барабана – рулетка е – тук няма зар,

пътеките – не водят все до Рим,

на загубите, ме направи абсолютен цар,

„печеля-губя” – стигаме до „вечното ни спим”

 

Дали, ако спечеля - ще ме зазимиш, не зная,

но дулото, да сочи Лято, моля!

И някой – да се цели в мен, а не – във Рая.

Губя? – Давай новата ми роля!

 

Нали съм Твоят образ и подобие,

или от късове на други си ме сбрал –

сърце - от нечие високоблагородие

и т.нътъ, а в девет грама – за финал,

как си ме побрал?

 

ПърваНова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Любо, Колич, Анелия, Ан, Младене, Бойко, Гавраиле, Жени!
  • Нали съм Твоят образ и подобие,
    или от късове на други си ме сбрал.....Какво да кажа? Хареса ми!
  • "Деветь граммов в сердце",
    чудесен финал!
    Поздрав от мен!
  • поздрави
  • Оригинална поетична критика на Бога поднасяш, Рени. Наистина за Него светофара свети все зелено и накрая ни оставя капсулирани само в 9 грама и то под формата на дух. За хубаво или за лошо, ще разберем впоследствие, а дотогава ще се залъгваме, че имаме свободна воля - ей така - за плацебо ефект. Поздрав за великолепната и замисляща творба!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...