Даваш ли, даваш
- Даваш ли, даваш, хубава моме,
нощ да ми палят ясни звездици -
дор до небето жар да се рони
в очи-вечерници, още зорници?
- Бачо, не мога, друг съм ги дала,
тате послушах, и му пристанах -
зъзна без обич, хем до джамала,
без топлинка си в сърцето останах.
- Даваш ли, даваш, хубава моме,
снага-върбица с длани да вия,
вятър в коси-лазарици да гони
жаждата моя - та пролет да пия?
- Бачо, не мога, друг съм я дала,
съхне и вехне, клонки запуща,
плаче и капки от зов разпиляла,
тъжна мъглица в душата ми спуща.
- Даваш ли, даваш, хубава моме,
устни-череши сладост да лепнат -
щом те пометна до мене на коня,
мъжките скули сурови да трепнат?
- Бачо, не мога, друг съм ги дала,
пиха ги вакли овчарски мустаци,
сокът им вино омайващо стана
в рози-страници - от жадни мераци.
- Даваш ли, даваш, хубава моме,
кърпата бяла да ти развия? -
сèдни ей тука до мен, почини си,
тъкмо ракийка с бърдука си пия...
- Бачо, не трябва... сал ще опитам...
с люта поганица белким разтуша
мъка за обич - мисли да сплитам -
ей тъй за малко до теб ще се сгуша...
© Михаил Цветански All rights reserved.
