Опиянява те,

не можеш да се отървеш от пленителното ù обаяние,

жаден си за вниманието ù,

за думите ù.

Ранява те,

но ти закърпваш сърцето си и продължаваш да я търсиш.

Разбираш, че мислиш само за нея; не можеш без нея.

Пияните ти устни мълвят нейното име,

ако не си пиян - спомените за нея те опиват сами.

И я идеализираш.

И спираш да виждаш лошото.

И ставаш по-добър.

За миг си помисляш,

че всичко е различно -

животът е красив,

а красотата е любовта.

И има две продължения наш'та история -

ще страдаш от болка

или ще бъдеш щастлив от споделена любов.

Но дали ще е споделена,

от самото начало или не

всички пътища водят към едно място,

където нещата не свършват добре.

Страданието е част от щастието,

запомни, ти, читателю мил,

и щастието е част от страданието -

нали знаеш - дори розата има бодил.

Дамянов ще каже: "Една мечта

се срива изведнъж, разбулиш ли я,

видиш ли я гола..."

Затова те съветвам,

ти обожавай я тихо,

мълком, без думи,

защото кажеш ли ù,

опасност има

да пазиш любовта ви

в старите албуми.