Когато светът още знаеше френски
и туистът бе форма на френски шансон,
не бяхме ли с теб, мон амур, по-естествени?
О, Бриджит Бардо!
О, Бриджит Бардо!
Дори се събличахме по-елегантно,
по френски се любехме – дръзко, но с чар,
и чувствата имаха свое пространство.
О, Мирей Дарк!
О, Мирей Дарк!
Когато светът беше повече френски,
тогава лъжата не беше любов, ...