Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Jul 18, 2014, 10:25 AM

De l'amour

  Poetry
1K 0 7

 

Когато светът още знаеше френски

и туистът бе форма на френски шансон,

не бяхме ли с теб, мон амур, по-естествени?

О, Бриджит Бардо!

О, Бриджит Бардо!

 

Дори се събличахме по-елегантно,

по френски се любехме – дръзко, но с чар,

и чувствата имаха свое пространство.

О, Мирей Дарк!

О, Мирей Дарк!

 

Когато светът беше повече френски,

тогава лъжата не беше любов,

а не както днеска, а не както днеска...

О, Катрин Деньов!

О, Катрин Деньов!

 

Сега сме практични и знаем английски,

но знаем ли, бейби, колко добро

и колко красиво в живота ни липсва?

О, Жана Моро!

О, Жана Моро!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0