Децата от прашните улици
Малко момче по улиците прашни,
със стойка – премръзнала, тиха и сива,
животът му – вечно и тежко страдание,
душата – на малки частици разбита.
В големия свят на малките хора,
в света на фалшиви мечти и пари,
децата от прашните улици молят,
и плачат, и просят със сълзи в очи.
Ангели малки пред сивите хора,
ангели с тежка и тъжна съдба,
животът да можеше да проговори,
те щяха да литнат с нови крила.
Тя щяха да литнат в небето безкрайно,
със своите нови и бели крила,
те щяха да бъдат викът не извикан,
на всичките тъжни, самотни деца.
©Димитър Драганов – 16.08.16 г.
© Димитър Драганов All rights reserved.
