Децата питат...
Потресени от снощи,
децата питат своите
родители.
А те мълчат,
като поколения,
и като възрастни ...
Подобно страхове
излизащи
от сивата утроба
на деня,
страхуваща се от
стъпалото...
Към светлото,
което им е непонятно –
деца,
изгубили и
ненамерили
по - ярка
светлина
от прелетната,
дневната...
Неон.
Протрити колене
и хероин
посякъл крясъка!
И хаоса...
И нощна светлина,
треперене...
- Къде сме?
Слепите деца!
“Поезия
на младите?”
Излишност.
Лягане.
Навсякъде...
- По дяволите,
да вървят
секундите!
И куките!
Усмивките им
се унасят
във сън,
не в бъдеще!
Сън тъмен,
като пропаст.
Уголемена
нощна лампа
над главите!
Полицаи,
удрящи
душите
с палки...
Със ръце!
Със писъци...
Неон!
Завои!
Силна болка.
- Какво ви сторихме,
бе хора?!
А отговорът
спи,
сънува,
иска...
Яхти,
и пътуване –
Париж,
Лион,
или
Маями.
Живеят
в
ями...
И не знаят
къде са във ноща
децата
им...
Млада сутрин.
И смеещите се
реклами.
“Ела,вземи си!”
(тоест
“купи си!”)
Деца във сиво...
Дни протрити.
Дни,
пресякли
на червено.
Потресени
от снощи,
децата питат своите
родители.
А те мълчат
във слято утре,
подобно
възрастните
в утро
сънено...
Мълчат
в цигарената
кухня.
Искат си
отново
тихото...
децата питат своите
родители.
А те мълчат,
като поколения,
и като възрастни ...
Подобно страхове
излизащи
от сивата утроба
на деня,
страхуваща се от
стъпалото...
Към светлото,
което им е непонятно –
деца,
изгубили и
ненамерили
по - ярка
светлина
от прелетната,
дневната...
Неон.
Протрити колене
и хероин
посякъл крясъка!
И хаоса...
И нощна светлина,
треперене...
- Къде сме?
Слепите деца!
“Поезия
на младите?”
Излишност.
Лягане.
Навсякъде...
- По дяволите,
да вървят
секундите!
И куките!
Усмивките им
се унасят
във сън,
не в бъдеще!
Сън тъмен,
като пропаст.
Уголемена
нощна лампа
над главите!
Полицаи,
удрящи
душите
с палки...
Със ръце!
Със писъци...
Неон!
Завои!
Силна болка.
- Какво ви сторихме,
бе хора?!
А отговорът
спи,
сънува,
иска...
Яхти,
и пътуване –
Париж,
Лион,
или
Маями.
Живеят
в
ями...
И не знаят
къде са във ноща
децата
им...
Млада сутрин.
И смеещите се
реклами.
“Ела,вземи си!”
(тоест
“купи си!”)
Деца във сиво...
Дни протрити.
Дни,
пресякли
на червено.
Потресени
от снощи,
децата питат своите
родители.
А те мълчат
във слято утре,
подобно
възрастните
в утро
сънено...
Мълчат
в цигарената
кухня.
Искат си
отново
тихото...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
