Deja vu
Този ден, тази нощ, този площад... – deja vu.
Кръгли неони – хиляди точки – в началото.
Две очи, две ръце, зачеркнали всяко табу.
Дъх горещ. Танцувам по тъпкана вече жарава.
Тази стая – оазис, в който изгарям от жажда.
В тишината думи зачеват и раждат въпроси.
И вина. Черна вина, като мрак, като сажда,
ме разпъва на кръст и стреля по мен на откоси.
Аз познавам тази любов - минало, вече било,
ярка мълния, миг несбъднат, смърт в апогея.
Видях как кърпя сърцето си, отново само...
Преди да изгасне неонът, знам, ще си тръгна от нея.
© Даниела All rights reserved.
