May 8, 2025, 10:55 AM

Декемврийска вечер

317 2 3

Изплашено ято

изгуби се в мрака,

на декемврийския 

ден.

И само една сврака 

изграчи унило,

повтарян с години 

рефрен.

Забързан наникъде,

вятъра свири

безнадеждна балада.

От нея тъгата извира,

убивайки всяка наслада.

Картина тъй скръбна,

дори черно бяла.

Макар да е вечер,

празнично Бъдна,

предстои ни няма 

раздяла.

Замръзнали чувства,

любов отлетяла...

Да обичаш-това е изкуство. 

Дори е приказка бяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • По-рядко се спирам на поезия, но ми хареса ''Декемврийска вечер ''
    И все пак след студа, зимата, даже и в преносен смисъл, идва един прекрасен сезон пролетта и надеждата за нов живот.
  • Благодаря Младене!
  • Почувствах силно нагнетеното чувство, Живко:

    "предстои ни няма
    раздяла.
    Замръзнали чувства,
    любов отлетяла...
    Да обичаш - това е изкуство.
    Дори е приказка бяла."

    Поздравление! Но и благодарност, че не си падаш по римушковщината, защото от нея напоследък направо ми се драйфа. Празнодумни съчинителства и вычурни метафори - натруфени и мъртвородени. Бог да ни пази от подобна "поезия"!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...