Декемврийска вечер
Изплашено ято
изгуби се в мрака,
на декемврийския
ден.
И само една сврака
изграчи унило,
повтарян с години
рефрен.
Забързан наникъде,
вятъра свири
безнадеждна балада.
От нея тъгата извира,
убивайки всяка наслада.
Картина тъй скръбна,
дори черно бяла.
Макар да е вечер,
празнично Бъдна,
предстои ни няма
раздяла.
Замръзнали чувства,
любов отлетяла...
Да обичаш-това е изкуство.
Дори е приказка бяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
