Jul 26, 2009, 11:36 AM

Делфин и акула (басня)

1K 0 7

ДЕЛФИН И АКУЛА

 

Един делфин, тъй както плувал,

видял срещу акула бяла.

Отдавна искал да общуват

и тук възможност се отдала.

Приближил до нея смело,

та нали я своя считал,

а това не го подвело

и учтиво той запитал:

– Здравей, могъща и велика,

прощавай, че навирам нос,

но любопитството ме тика

да ти задам един въпрос?

– Задавай бързо, че ловувам,

а в този край тюлени няма!

– Защо, се чудя и умувам,

когато сродници сме двама,

от теб се хората страхуват

и искат все да те убият,

а пък на мене се любуват

и щом ме видят, се не крият?

– Защото аз не се подмазвам,

не се лигавя, не играя,

а зъби яростно показвам –

нападам, хапя, ям – до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярно е. Голямата риба изяжда по-малката. То и при хората е така. Делфинът, макар и хищник в моята басня е жертва и мисля че му "допада" тая роля. Буди съчувствие, може би защото е най-интелигентния воден (морски) бозайник, а е жертва на някакво мекотело.
    Изглежда акулата понякога е способна да проявява великодушие.
  • Именно,Краси!Да казва бързо,че може да го отнесе.
    Между другото по телевизията гледам само или мач,или образователни програми.Баснята е двусмислена!Четете внимателно!
  • Делфина и да иска, надали би се чувствал удобно в чуждата кожа!
  • Не е делфинът подмазвач.
    Не е безскрупулен играч.
    Мил, умен, романтичен -
    на всички ни е симпатичен.
  • Освен да си разменят ролите...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...