Делникът
Забегналите делници
се скитат из безкрая,
може би те тайно
мечтаят си за Рая.
Ще се превърнат в спомени –
като любов – без дом,
която влиза някъде,
не с питане, а с взлом.
Моят минал ден
и той къде остана?
Вчерашният делник
без среда отбрана.
Той – с грижите досадни,
с болката парлива
и с радостта голяма,
и със съдба игрива.
С желания смирени,
с прогонените страсти
и с обич на парчета,
с илюзия за щастие,
с полет на мечтите,
с разбитите павета,
с живот – неповторим
на никоя планета.
Вчерашният ден
ще бъде мой приятел.
Ще другарувам с него
и той ми е създател.
Ще си преминем пътя
до оня час – съдбовен,
и ще останем влюбени
в този свят... греховен.
© Виолета Томова All rights reserved.
