Ден
От изгрев към залез, през много врати
денят непреследвано крачи.
Денят без въпроси напред си върви,
отхвърляйки много задачи.
Понякога бърз е, понякога не,
различен, но уникален.
Денят се раздава, денят не краде,
денят е лично сакрален.
За някого весел, за друг е печал,
а всъщност, той само е преход.
Един е загубил, друг е успял.
Денят е житейска пътека.
От изгрев към залез, ритмично върви.
Денят е понякога сито.
Понякога слънчев, а друг път вали,
но никога, нищо не пита.
Различен е винаги от вечерта,
но има си звездни моменти.
Денят е безкрайност от светлина
и купища лични акценти.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
