Ден първи
Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив.
Такива са очите на мъглите.
Тупти просторът есенно красив,
а в мислите печал самотна скита.
Небето свойто облачно пране
по хоризонта без възторг намята.
Следобедът с продрани колене
поляга да се стопли на земята.
А тя, отдала сетния си плам
тъгува си -на лятото вдовица-
и в есенния поднебесен храм
във унес пали плачеща свещица.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
