Ден след ден
Ден след ден, година след година.
Тече живота в свойта пъстрота.
Уж беше вчера, а измина.
Пристигна тихо есента.
До вчера глупави хлапета бяхме.
Безгрижни хвъркахме от цвят на цвят.
Сега мъже сме, поумняхме.
Разпръснати за щастие по този свят.
Среброто е в косите заблестяло.
Очите греят с нежна топлота.
Годините направиха ни силни.
Да гоним мрак със светлина.
Тече живота. В пъстрота минава.
В тъга и смях. В безгрижние дори.
Назад поглеждам и не съжалявам.
За нищо изживяно тези дни.
© Христо Костов All rights reserved.
