Aug 20, 2007, 10:31 AM

Ден за разплата

  Poetry » Other
2.4K 1 29
 

Днес е ден за разплата и плащам.

Имам ведомост, стриктно разписана.

Фиш на всеки за спомен изпращам -

поизмачкан с годините списък е:


-        за това, че с болка съм обичала

-        за заличените ми утрешни надежди

-        за явните лъжи, които съм отричала

-        за пропилените минути нежност

-        за душата ми, която я разграбиха

-        за избледнели от очакване мечти

-        за чужди рани (колко ми оставиха)

-        за още много неизсъхнали сълзи

-        за облаци навъсени в очи без блясък

-        за празни нощи и дъждовни дни

-        за всеки, спънал се във пустотата, крясък

-        за хиляди вменени ми вини...


Днес е ден за разплата. Платих си.

Не търсете от мен дивиденти.

В този списък е явно, че липсват.

С тях се плащат щастливи моменти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен е!!
  • Аз останах без думи!Ти просто нямаш грешка!!!


  • Като полъх уханен,софийска, проклета,
    като тиха усмивка и дума, наивно добра,
    идваш буйна и нежна с топлина ми в ръцете
    идваш като утрин и като морска вълна...

    Аз не чакам с усмивка, като бряг каменист
    като изгрев над хълма, като вятър лудуващ.
    Твойта страстна любов в твойте тъмни очи,
    наистина - сутрин, да вземеш да си измиеш
    очите, вместо да ги разцапваш само с мазен крем
    във деня ми безличен безумно нахлуваш...
    по мазна и от софийска вмирисана утринна
    баница...

  • И формата, под която е писано е интересна
  • !!!*

    готова съм да платя
    и пак...и пак да го чета.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...