20.08.2007 г., 10:31

Ден за разплата

2.4K 1 29
 

Днес е ден за разплата и плащам.

Имам ведомост, стриктно разписана.

Фиш на всеки за спомен изпращам -

поизмачкан с годините списък е:


-        за това, че с болка съм обичала

-        за заличените ми утрешни надежди

-        за явните лъжи, които съм отричала

-        за пропилените минути нежност

-        за душата ми, която я разграбиха

-        за избледнели от очакване мечти

-        за чужди рани (колко ми оставиха)

-        за още много неизсъхнали сълзи

-        за облаци навъсени в очи без блясък

-        за празни нощи и дъждовни дни

-        за всеки, спънал се във пустотата, крясък

-        за хиляди вменени ми вини...


Днес е ден за разплата. Платих си.

Не търсете от мен дивиденти.

В този списък е явно, че липсват.

С тях се плащат щастливи моменти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен е!!
  • Аз останах без думи!Ти просто нямаш грешка!!!


  • Като полъх уханен,софийска, проклета,
    като тиха усмивка и дума, наивно добра,
    идваш буйна и нежна с топлина ми в ръцете
    идваш като утрин и като морска вълна...

    Аз не чакам с усмивка, като бряг каменист
    като изгрев над хълма, като вятър лудуващ.
    Твойта страстна любов в твойте тъмни очи,
    наистина - сутрин, да вземеш да си измиеш
    очите, вместо да ги разцапваш само с мазен крем
    във деня ми безличен безумно нахлуваш...
    по мазна и от софийска вмирисана утринна
    баница...

  • И формата, под която е писано е интересна
  • !!!*

    готова съм да платя
    и пак...и пак да го чета.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...