Денят настъпващ, за да издържи
И пак не спи. Поне да е пиян
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян,
той болката си (колко я презира),
отхвърлил. Лута нощем из Всемира,
подава на съдбата тръпна длан.
Тя нощем да го води, докъдето,
човешката му обич издържи
и стане дом за ангели небето.
Без плътските окови и лъжи,
той в своя сън ще люби непревзето,
денят настъпващ, за да издържи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
