Sep 13, 2012, 9:36 AM

"Денят"

Poetry » Love

661 0 0

Обичам, когато нощта ме обгръща, потъвам в мисли и вътрешно крещя. Мисля си за мен, за теб и за деня. Деня, в които каза "Обичам те" за първи път.
Незабравим бе! Наричам го "Денят"!
А помниш ли, когато смяхме се за нещо... Нещо несъществено, смяхме се за нищо. Смешно беше, просто ей така. Това си беше нашата игра.
И сякаш избледняват тези спомени, остават като крачките, оставени от мен. Защото теб те няма, мила моя. И никога не ще да бъде ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0