По утрото се плъзга моят ден
и бавно слиза на земята.
И по килима розовочервен
той стъпките към нас премята.
Със побеляло слънчево око
простора цял развиделява.
От облаци съшитото сако
в небето стройно го вталява.
И жари жадната за слънце гръд
в зелена пазва на земята.
И в крачката - измерена със прът,
лъчите ръси по полята. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up