Дете на думите
Несъвършен си... Но все пак си ти.
В стиха си непрекъснато те вая.
Обличам те в божествени черти,
а ти си земен, грешен и нетраен.
Но ти живееш вече в този свят
на образи, родени в пълнолуние.
Измислен, но и толкова познат,
когато под звездите ме целунеш.
Роден от нежност и покръстен в стих.
Докоснал миг от своето безсмъртие...
В гнездо от думи сянката ти скрих...
В замяна искам обич да ми върнеш.
В стиха си непрекъснато те вая.
Обличам те в божествени черти,
а ти си земен, грешен и нетраен.
Но ти живееш вече в този свят
на образи, родени в пълнолуние.
Измислен, но и толкова познат,
когато под звездите ме целунеш.
Роден от нежност и покръстен в стих.
Докоснал миг от своето безсмъртие...
В гнездо от думи сянката ти скрих...
В замяна искам обич да ми върнеш.
© Бианка Габровска All rights reserved.
