Дете на слънцето
Дете на слънцето
На малкото истински приятели,
които остават до нас и в бурята!
В утрото есенно, звънко,
трептеше камбанка с гласче тънко...
С усмивка светла на прага стоеше
и пеперуди слънчеви в унес броеше!
Ангел те беше повикал,
цвят нежен, от небето изникнал!
О, слънчево дете! С тебе разцъфна душата,
с ръце измъкваше ме всеки миг от лъжата.
Дойде, по-силна от вятър,
по-истинска, без маска в този лъжовен театър,
по-нежна от росата по цветята,
достойна да царуваш с ангелите в небесата!
С кръст посече коварното лицемерие,
подаде ми ръка нежна, с приятелско доверие!
По слънчевите стълбици двете нагоре поехме,
на вселенската пустота маската дръзко снехме...!
© Петя Стефанова All rights reserved.
