Дете на слънцето
Дете на слънцето
На малкото истински приятели,
които остават до нас и в бурята!
В утрото есенно, звънко,
трептеше камбанка с гласче тънко...
С усмивка светла на прага стоеше
и пеперуди слънчеви в унес броеше!
Ангел те беше повикал,
цвят нежен, от небето изникнал!
О, слънчево дете! С тебе разцъфна душата,
с ръце измъкваше ме всеки миг от лъжата.
Дойде, по-силна от вятър,
по-истинска, без маска в този лъжовен театър,
по-нежна от росата по цветята,
достойна да царуваш с ангелите в небесата!
С кръст посече коварното лицемерие,
подаде ми ръка нежна, с приятелско доверие!
По слънчевите стълбици двете нагоре поехме,
на вселенската пустота маската дръзко снехме...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
