Срещнах те съвсем случайно,
блясък в очите ти открих,
може да е банално,
вратичка към сърцето ти намерих.
Влязох и си открих местенце,
изгубен рай блесна в очите ми,
в него живее едно детенце,
което остана в съзнанието ми.
Доброта и любов ми дарява,
но дали го заслужавам...
Сърцето ми го оценява
и да съм до него продължавам.
© Александра Николова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
