Детето знае всичко
Тъмна доба,
лек дъждец се мрежи.
камъните спят.
Тежките врати житейски
отдавна хлопнаха.
Детето нервно се опитва да заспи,,
чува странни звуци
чуди се защо така крещи мама.
Зад стената
тънката
завършени пияници грачат грозно
в кръчмата.
Чуват се и изстрели!
Детето знае –
пак ще види трупове.
Детето знае!
Видяло е бездомника,
увиснал на камбанарията,
видяло е и бледото лице
на човека скачащ от ръба
на кметството.
Видяло е сестра си
нощес с клисаря
в лодката...
Детето знае!
Нервно се върти в леглото,
съществото му се бори с неизвестното
страх го е...
Детето знае –
утре пак пастрокът ще го бие.
... хей така за нищото...
... знае!...
сълзите тихичко преглъща,
под възглавницата крие
ножче..
Детето знае...
чака свойто време!
Знае, надява се, че някой ден
ще свърши неговото бреме.
© Христо Манчев All rights reserved.
