Nov 14, 2013, 5:45 PM

Детска онкология

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Детска онкология

 

Остават колко?

Месеци... година?

Остават колко, докторе,

кажи?

Оттук да се порадва

на небето синьо,

оттук да помечтае

като бяла лястовица

как ще полети...

Обхождаш, докторе,

заспали коридори,

завити с детски сънища -

усмихнати лъчи.

А сутринта

все някое легло ще се намери

с изпънати чаршафи

и отлетели, докторе,

задавали въпроси, чифт очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лакрима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...