Nov 14, 2013, 5:45 PM

Детска онкология

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Детска онкология

 

Остават колко?

Месеци... година?

Остават колко, докторе,

кажи?

Оттук да се порадва

на небето синьо,

оттук да помечтае

като бяла лястовица

как ще полети...

Обхождаш, докторе,

заспали коридори,

завити с детски сънища -

усмихнати лъчи.

А сутринта

все някое легло ще се намери

с изпънати чаршафи

и отлетели, докторе,

задавали въпроси, чифт очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лакрима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...