May 5, 2011, 11:45 PM

Детски кът

  Poetry
866 0 1

Понякога се ровя във кашоните,

прашлясващи под старото легло;

играя си с на влакчето вагоните

и търся нещо, но не знам какво.

 

Разресвам пак на куклите косите

и спомням си как тайно си мечтах,

да следвам най-безкористно мечтите

и пътя, който нощем си чертах.

 

Но ето... по средата съм – на нищото,

опитвайки до днес да разбера

защо не топли огънят в огнището,

но само фас след фас гася...

 

И отговори нямам и до днес.

А куклите от рафта ми се смеят.

Наникъде вървя,  и без прогрес...

мечтите ги оставих там да тлеят...

 

Защо не мога нещо да поискам,

което е възможно да получа?

Сълзите във очите пак си стискам

и чувам глухо: “то така се уча”.

 

Но някак уморих се, май от себе си.

Избирам все погрешната посока.

В очите ми изписано е: “Вземай си”,

а после ще си прочета урока...

че време имам много – да съм жива,

но щом един път свикнал си да губиш,

душата преждевременно умира

и късно е за още да се молиш!

 

Oстава пак мечето си да гушна, 

но няма май на кой да обещая,

че кротка ще съм вече, и послушна,

и те това добро ще ми вещае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти ми хареса, но си мисля, че може малко да посъкратиш от него, за да се избегне разказвателността. Дерзай, че те чета

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...