May 5, 2011, 11:45 PM

Детски кът

  Poetry
867 0 1

Понякога се ровя във кашоните,

прашлясващи под старото легло;

играя си с на влакчето вагоните

и търся нещо, но не знам какво.

 

Разресвам пак на куклите косите

и спомням си как тайно си мечтах,

да следвам най-безкористно мечтите

и пътя, който нощем си чертах.

 

Но ето... по средата съм – на нищото,

опитвайки до днес да разбера

защо не топли огънят в огнището,

но само фас след фас гася...

 

И отговори нямам и до днес.

А куклите от рафта ми се смеят.

Наникъде вървя,  и без прогрес...

мечтите ги оставих там да тлеят...

 

Защо не мога нещо да поискам,

което е възможно да получа?

Сълзите във очите пак си стискам

и чувам глухо: “то така се уча”.

 

Но някак уморих се, май от себе си.

Избирам все погрешната посока.

В очите ми изписано е: “Вземай си”,

а после ще си прочета урока...

че време имам много – да съм жива,

но щом един път свикнал си да губиш,

душата преждевременно умира

и късно е за още да се молиш!

 

Oстава пак мечето си да гушна, 

но няма май на кой да обещая,

че кротка ще съм вече, и послушна,

и те това добро ще ми вещае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти ми хареса, но си мисля, че може малко да посъкратиш от него, за да се избегне разказвателността. Дерзай, че те чета

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...