Детство мое, омайно!
Красивите пориви
пробягват във
спомени,
светулки блестят
на челата.
Във къщички бъзови,
тайнство обгърнали,
до нас се прокрадваше
мрака.
Със злато обвити
препускаха дните
и песни на радост
ехтяха.
Рекичката селска
със обич ни среща
и глъчка се носи
гореща.
Във нежни отблясъци
щастливите крясъци
събуждаха рано
зората.
Разливат сърцата ни
огнени пламъци
не пламва обаче
гората.
И бръмбари, милички
криехме живички,
в кибритени
малки кутийки.
В ръчичките крехки
се гонеха семки,
а сладки бонбони
в кесийки.
Къде си омайно,
ти, детство нетрайно,
белеят неволно
косите.
В сърцето те нося,
и в сънища боса
понасям на вихъра
дните...
© Криси All rights reserved.
