Девет грама свобода
Свободата боли
като изстрел по млади поети.
Свободата кърви.
Паметта буренясва в куплети.
Свободата е гола
и е в някаква зъзнеща криза.
Свободата след "Вола"
не умее мъртва да слиза.
Тя е там
и ръждясва от късче олово.
Днес е срам
и в бита, и в съня, и във словото...
Тя е там
и ехо от вяра и сила.
Вече знам,
свобода е куршум и бесило.
Свободата е паметник
който не сме разрушили.
Свободата е знаме,
но други за нас са го шили.
Свободата блещука
и през шепот сякаш показва,
колко много разруха
сме създали да ни наказва.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
