Девойката в следобедния пек
ДЕВОЙКАТА В СЛЕДОБЕДНИЯ ПЕК
... почти не дишам в обедния пек, сандалите ми маранята пали,
и сигурно съм сетният човек, все още жив във варненския залив,
и ни да тръгна, нито да се спра под сенчицата някъде из парка,
поне една девойчица добра да ме почерпи с бира и цигарка? –
със сламена капела с три пера да поседи на Седмата ми пейка,
и да я гледам – мила и добра, направо с други думи – чародейка,
над мен да вейне снопчета коси, без да брои последната ми глътка,
и – като види Бог, да ме спаси във нейната трепереща прегръдка,
да повървим по моя вълнолом? – това ми е единствено по джоба,
и в святата илюзия за дом да съм в Безкрая неин мъж – до гроба.
30 юлий 2025 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
