Девствен оптимизъм
Дали ще бъда онзи същият,
когато се събудя сутринта?
Но не след сън, а период
на чувствена летаргия.
Не! И по-добре! След залезното време
има чудни красоти –
газ и скорост! Към простора –
няма граници, а шир и висоти!
Без да търся, пак откривам
без лимит позитивизъм,
а духа си доразвивам
с плам и девствен оптимизъм.
Не, едва ли ще съм онзи същият,
когато се събудя сутринта –
не ленив, а с вдъхновение
и пълно бойно снаряжение.
Не! И по-добре! Когато ме обземе
жажда за прераждане мисловно,
нося страст, раздавам огън,
допир, без физическа греховност.
Но все мечтая... още искам!
И чудя се какво ли да поискам...
Плам на свещи... лунна нощ...
и малко обич...
и още обич...
и само обич... за разкош!
© Мирослав Димов Морис Джордан All rights reserved.
Мечтите са безплатни и предразполагащи към светло бъдеще! 
