И се случи различно.
Нетипично. Случайно.
Мисълта ми препускаше.
Безпроблемно. Безкрайно.
И изобщо не знаеше -
тишината е същата.
Думите. Хората.
Беше толкова мъничко…
Неуверено ходеше,
несъзнателно бързаше…
Непораснало още -
опознаваше, гледаше.
То е толкова същото -
устните, погледа.
Само аз съм различна.
И ми говореше.
И ми вярваше.
© Соня Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
