И се случи различно.
Нетипично. Случайно.
Мисълта ми препускаше.
Безпроблемно. Безкрайно.
И изобщо не знаеше -
тишината е същата.
Думите. Хората.
Беше толкова мъничко…
Неуверено ходеше,
несъзнателно бързаше…
Непораснало още -
опознаваше, гледаше.
То е толкова същото -
устните, погледа.
Само аз съм различна.
И ми говореше.
И ми вярваше.
© Соня Георгиева All rights reserved.