* * *
Той... като отрова
Усещам те,
а не бива...
Искам те,
а си забранен...
всички мои мисли
попиваш,
върза мечтите ми
в плен.
Ръцете ти искам
обхождащи,
откривайки
пласт подир пласт,
вълните ти искам
разбиващи
и тяло, и чувство,
и страст.
Очите ти искам.
Гласа...
и устните, бавно
попиващи
на моите устни
дъха.
Копнежите
искам
и твоя страх,
в едно примесени
с моя,
та дори и да е грях.
Сърцето да искам
не смея,
ще рухнат
мостове след нас,
как без теб
сега да живея,
зависима от
твърдата ти власт.
Едва ли ще те имам...
Ще жегваш нощем
съня,
студена без теб ще заспивам,
с молба
за пощада
поне през деня.
http://www.vbox7.com/play:4c7fca95
© Мария Динева All rights reserved.
