Jan 30, 2020, 11:02 AM

Диагноза "Любов"

  Poetry » Love
637 2 12

- Ах, ти, от де взе се, палавнице-хубавице,

спри се, стига пи ме, не остана ми душица,

 

нощем в сънищата препускаш и живееш,

денем мислите обсебила - владееш,

 

мяташ ме от полюс в полюс - хем по теб горя,

хем ме давиш в най-дълбоката вода!

 

Не мъчи ме, ако ме обичаш - отърви ме!

по-добре завинаги сърцето ми вземи ми!

 

 - Веднъж паднал - до живот си ѝ в капана.

диагнозата е земен Рай и Ад - спасение няма,

 

в небесата ще летиш, ще се давиш и гориш,

хиляди пъти ще умираш и ще се родиш,

 

верен и неверен, сит-преситен, гладен-жаден,

ще си носиш вечно кръста безпощаден,

 

обречен да си болен на живота от лудостта,

с друга дума - в капана си на Любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...