May 21, 2009, 7:06 PM

Дихание на рози

  Poetry
992 0 12

 

 

 

Дари ми ти

      дихание на рози,

очите шепнат -

      най-милите слова!

Сърцата ни -

      най-силните залози,

политнаха

      на ангелски крила!!!

 

За мен постла

      воали от ефира!

С устни отпи -

      най-чистия нектар!

Душата ми

      най-после в теб съзира

за своя мир -

      Свещенния олтар!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...