Дихание от рози
Дихание от рози посвещавам на деня,
лятото тъжи за топлите вълни без бряг...
Очите копнеят цветове,дирят светлина...
Устните студени,топлина попиват тихо...
пиещи лъчи от твоите очи....
Под мека светлина ще бъде вечен танц,
вятъра горещ ще шепне в нашите тела,
и нека кратък е деня,да бъде нощ сега...
Под тъмни греди на мечти,изгнили от сълзи,
телата ни едно са търсещи утеха във греха.
В прашна бездна,светлината преоткрихме.
Мръсни са лъчите днес,но чисти са Сърцата,
със болка от сладост,зората дари ни топлина.
Вечност нека е тъмна, в мъгла да се скитаме...
Любовта ни покоси и болка ни дари... защо?!!!
Вече е късно да забравим,да се опитаме дори.
Знам,че боли,но ще сме заедно отвъд тези зори...
лятото тъжи за топлите вълни без бряг...
Очите копнеят цветове,дирят светлина...
Устните студени,топлина попиват тихо...
пиещи лъчи от твоите очи....
Под мека светлина ще бъде вечен танц,
вятъра горещ ще шепне в нашите тела,
и нека кратък е деня,да бъде нощ сега...
Под тъмни греди на мечти,изгнили от сълзи,
телата ни едно са търсещи утеха във греха.
В прашна бездна,светлината преоткрихме.
Мръсни са лъчите днес,но чисти са Сърцата,
със болка от сладост,зората дари ни топлина.
Вечност нека е тъмна, в мъгла да се скитаме...
Любовта ни покоси и болка ни дари... защо?!!!
Вече е късно да забравим,да се опитаме дори.
Знам,че боли,но ще сме заедно отвъд тези зори...
© Пламен Йовчев All rights reserved.
