въздухът днес
прекалено е плътен
с нож да го режеш
в кутии да го прибираш
на най-горния рафт
в хладилника до маслото
да има за черни дни
когато му дойде времето
за смяна на маслото
и на агрегатното състояние
ще оцелеем и през тази
метаморфоза
ще преминем и през тази
метафаза и метастазите
на любовта ще покълнат
в шуплите на запасите
от черен хляб в хладилника
каквото издишам днес
прибирам го по кутиите
© Мария Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
