въздухът днес
прекалено е плътен
с нож да го режеш
в кутии да го прибираш
на най-горния рафт
в хладилника до маслото
да има за черни дни
когато му дойде времето
за смяна на маслото
и на агрегатното състояние
ще оцелеем и през тази
метаморфоза
ще преминем и през тази
метафаза и метастазите
на любовта ще покълнат
в шуплите на запасите
от черен хляб в хладилника
каквото издишам днес
прибирам го по кутиите
© Мария Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
