Dec 12, 2010, 9:27 PM

Дилема

1K 0 1

Ако раят не е крайна спирка, а само междинна пътека,
осеяна с нежни рози и благоуханна тръстика,
водеща право към дебрите на ада,

би ли поел по нея ти?
Би ли си спомнял за златните поля на есенната ръж,
би ли копнял отново за едри капки летен дъжд,
би ли се радвал с невинни очи,
би ли сънувал цветни мечти?
Би ли обичал с душа на дете,
или би мразил от дън сърце?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...