Дирене
ДИРЕНЕ
Един човек – убог –
решил да дири Бог.
Но где да го намери
при толкоз прави вери?!
В терзания, в тревоги
четял и мислел много,
но нищо не разбрал,
потънал пак в печал.
Решил – с добри дела
през сивата мъгла
да мине и подире
божествения ирис
да зърне в небосклона,
изгрял като икона.
Един човек – убог –
напразно дирил Бог!
Но в страшен, ярък миг
избрал го Бог Велик!
И тъй в екстаз изпаднал,
лъжата безпощадна
отхвърлил надалече.
Затуй, че в миг предречен
сам Бог му се разкрил,
той станал богомил!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
