Дишай!
Понякога ти трябва толкова малко...
Да, да, някои ще кажат,
Трябва ти бутилка,пакет цигари,
хубава книга...
И още хиляди неща.Но,
Понякога ти трябва да чуеш песен,
Да ти се усмихне красива жена,
Да чуеш децата,които ритат
пред блоковете,
Да отваряш своя прозорец,
все по-широко и по-широко,
Да разтвориш всичко,което
имаш в наличност,
Което е в теб и може да
чува, да усеща, да иска...
Да иска да тича с децата,
които ритат пред блоковете,
Да иска летния дъжд
И да диша...С пълни гърди...
Затова Дишай!!!
Дишай с всичко!Дишай целият!
Дишай колкото можеш и с каквото можеш,
Дишай за да задушиш онези фалшиви мръсници,
които пращат децата по прашни пътища,
Които им връчват автомати,
Които се кълнат,че всичко е въпрос на чест,
и които знаят,че не всичко е въпрос на чест.
Дишай,дишай от въздуха на свободата,
На своята свобода,
Която е само твоя.
И която никой друг не може да има.
Дишай, за да се чудят онези костюмирани мръсници,
защо толкова искаш да дишаш.
Дишай, за да им докажеш, че си жив,
Дишай, за да се замислят дали те са живи,-
За да ги погребеш в любимите им костюми.
За да погребеш и последното лошо,
За да проснеш по гръб грозното наоколо
И грозното на всички континенти.
Бягай,бягай, като диво животно,
което току-що са пуснали на свобода.
Бягай, за да ги откажеш да те гонят.
Няма да те гонят, защото свинските им стомаси
пречат на порите, на истинското дишане,
На истинския живот.
Ще се изплашат,защото тогава
Те ще видят силния дишащ и бягащ живот.
Ще видят теб и мен...
Ще видят живите мъртъвци да тичат до нас.
И ще се изпотят, ще получат заслужен инфаркт,
А някои дори ще се обесят в големите си къщи.
Дишай с всичкото си!
Твоето дишане,
И твоето искане,
Твоята жива енергия,
Твоята неприкосновеност,
Ще удари плесница,
Ще обиди и ще нарани
все някое от онези копелета.
Понякога ти трябва толкова малко,-
Да отвориш всичките си прозорци,
Да разтвориш всичко,което имаш в наличност,
Да излезеш и да чуеш хлапетата с топката,
Да запалиш цигара и да вдишаш дима.
И защо да няма бутилка до теб,
Пакет цигари и хубава книга.
Понякога това е достатъчно.
Да, да, някои ще кажат,
Трябва ти бутилка,пакет цигари,
хубава книга...
И още хиляди неща.Но,
Понякога ти трябва да чуеш песен,
Да ти се усмихне красива жена,
Да чуеш децата,които ритат
пред блоковете,
Да отваряш своя прозорец,
все по-широко и по-широко,
Да разтвориш всичко,което
имаш в наличност,
Което е в теб и може да
чува, да усеща, да иска...
Да иска да тича с децата,
които ритат пред блоковете,
Да иска летния дъжд
И да диша...С пълни гърди...
Затова Дишай!!!
Дишай с всичко!Дишай целият!
Дишай колкото можеш и с каквото можеш,
Дишай за да задушиш онези фалшиви мръсници,
които пращат децата по прашни пътища,
Които им връчват автомати,
Които се кълнат,че всичко е въпрос на чест,
и които знаят,че не всичко е въпрос на чест.
Дишай,дишай от въздуха на свободата,
На своята свобода,
Която е само твоя.
И която никой друг не може да има.
Дишай, за да се чудят онези костюмирани мръсници,
защо толкова искаш да дишаш.
Дишай, за да им докажеш, че си жив,
Дишай, за да се замислят дали те са живи,-
За да ги погребеш в любимите им костюми.
За да погребеш и последното лошо,
За да проснеш по гръб грозното наоколо
И грозното на всички континенти.
Бягай,бягай, като диво животно,
което току-що са пуснали на свобода.
Бягай, за да ги откажеш да те гонят.
Няма да те гонят, защото свинските им стомаси
пречат на порите, на истинското дишане,
На истинския живот.
Ще се изплашат,защото тогава
Те ще видят силния дишащ и бягащ живот.
Ще видят теб и мен...
Ще видят живите мъртъвци да тичат до нас.
И ще се изпотят, ще получат заслужен инфаркт,
А някои дори ще се обесят в големите си къщи.
Дишай с всичкото си!
Твоето дишане,
И твоето искане,
Твоята жива енергия,
Твоята неприкосновеност,
Ще удари плесница,
Ще обиди и ще нарани
все някое от онези копелета.
Понякога ти трябва толкова малко,-
Да отвориш всичките си прозорци,
Да разтвориш всичко,което имаш в наличност,
Да излезеш и да чуеш хлапетата с топката,
Да запалиш цигара и да вдишаш дима.
И защо да няма бутилка до теб,
Пакет цигари и хубава книга.
Понякога това е достатъчно.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
