Събуждам слънцето (преди петлите)
и после го търкулвам по небето.
Разрошвам на рояци облаците
и птици, много птици в тях рисувам.
Целувам хоризонта (преди вълните)
и яхвам хребета на най-свирепата.
Догонвам влюбените чайки
и дълго, много дълго се любувам.
Потапям се дълбоко (преди делфините),
докрай, докато въздухът ми секне.
Преплувам после хоризонта
и първа слънцето целувам.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
