Събуждам слънцето (преди петлите)
и после го търкулвам по небето.
Разрошвам на рояци облаците
и птици, много птици в тях рисувам.
Целувам хоризонта (преди вълните)
и яхвам хребета на най-свирепата.
Догонвам влюбените чайки
и дълго, много дълго се любувам.
Потапям се дълбоко (преди делфините),
докрай, докато въздухът ми секне.
Преплувам после хоризонта
и първа слънцето целувам.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
