Диверсия
На Август в края – кървавият ден.
След залеза пак здрач се разпростира –
прелюдие към валса на нощта.
В безмилостния цикъл на света е неин ред да триумфира.
Макар и да отстъпи пред деня,
до утрото пак времето е нейно.
Обвила в плътен мрак реалността,
сънят е истина, а всичко друго – безидейно.
Със залеза порастват наште сенки
и ний порастваме със тях.
Облечени във ветрове летим,
към бурята насочени без страх.
Здрачът е за нас утроба,
ний черпим сила от умиращия ден.
И с ревове ужасни раждаме се пак
в свят по-неопетнен.
Намазали словата си с отрова,
се хвърляме срещу бездушни врагове.
И дори за хората, които ни обичат,
сме изроди и зверове.
Сред пепелищата на мъртвите души
нощта настъпва мощна, нежелана.
Прикрила всеки недостатък – не с лъжи,
а с истина от падналите неразбрана.
Дали е време за сълзи?
Ще позволим ли те да ни удавят?
Или пък нашите тъги
да ни погълнат и да ни забравят?
По-скоро не,
защото ний сме диверсанти.
Не ще узнаете наште имена...
Успехите остават без награда,
провалът – равен със Смъртта...
От буря ний ще се превърнем в полъх.
И ревовете с шепот ще сменим.
И тихо във телата си на хора,
без грам умора, пак ще се вселим.
В светлината на утрото идно
погиват милярди звезди –
геноцид над безброй човешки мечти...
© Георги Димов All rights reserved.
