Диви ангели
Диви ангели
Във оазис на пясъчни вихри,
устни от устните жадно отпили.
Перлени капки в кристални зори,
в пурпурен изгрев сълзите отмили.
Ветрове от ада сливат се с рая,
дива магия нестинарско гори,
ангелски вик стихия извая,
във смарагди – очи във очи.
Дългокоси води разпилени,
галят нежно в бликащ порой.
С ветровете, във мрак притаени,
трепетна сласт жари във зной.
Нощ посипва звезди кадифени,
милва диво в сатенен покой.
Две тела в едно сътворени,
скършени ангели в хладния зной.
© Ванина Константинова All rights reserved.
